30.11.2018 г., 9:36

Мечтател

527 5 4

В мечтите си съм толкова добър,

ала така ли всъщност е наяве?

Та всеки носи в себе си кахър,

а някак все не вижда му прояви.

 

Създаден съм – човешко същество

с пороци много, с малко добродетел.

Все търсещ грандиозно пиршество –

неосъзнал се, непризнат владетел.

 

А всичките ми смешни страхове

и всичките ми глупави закани,

ме хвърлят в непрогледни светове,

където сам налагам си забрани.

 

Ала мечтите ми държат ме жив,

в реалитито блудно на живота.

А колко прав съм или колко крив –

с мечтание потеглям и с хомота!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...