30 nov 2018, 9:36

Мечтател

  Poesía
526 5 4

В мечтите си съм толкова добър,

ала така ли всъщност е наяве?

Та всеки носи в себе си кахър,

а някак все не вижда му прояви.

 

Създаден съм – човешко същество

с пороци много, с малко добродетел.

Все търсещ грандиозно пиршество –

неосъзнал се, непризнат владетел.

 

А всичките ми смешни страхове

и всичките ми глупави закани,

ме хвърлят в непрогледни светове,

където сам налагам си забрани.

 

Ала мечтите ми държат ме жив,

в реалитито блудно на живота.

А колко прав съм или колко крив –

с мечтание потеглям и с хомота!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...