30 nov 2018, 9:36

Мечтател 

  Poesía
374 5 4

В мечтите си съм толкова добър,

ала така ли всъщност е наяве?

Та всеки носи в себе си кахър,

а някак все не вижда му прояви.

 

Създаден съм – човешко същество

с пороци много, с малко добродетел.

Все търсещ грандиозно пиршество –

неосъзнал се, непризнат владетел.

 

А всичките ми смешни страхове

и всичките ми глупави закани,

ме хвърлят в непрогледни светове,

където сам налагам си забрани.

 

Ала мечтите ми държат ме жив,

в реалитито блудно на живота.

А колко прав съм или колко крив –

с мечтание потеглям и с хомота!?

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??