Мечтател
В мечтите си съм толкова добър,
ала така ли всъщност е наяве?
Та всеки носи в себе си кахър,
а някак все не вижда му прояви.
Създаден съм – човешко същество
с пороци много, с малко добродетел.
Все търсещ грандиозно пиршество –
неосъзнал се, непризнат владетел.
А всичките ми смешни страхове
и всичките ми глупави закани,
ме хвърлят в непрогледни светове,
където сам налагам си забрани.
Ала мечтите ми държат ме жив,
в реалитито блудно на живота.
А колко прав съм или колко крив –
с мечтание потеглям и с хомота!?
© Данаил Таков All rights reserved.
