2 апр. 2006 г., 10:21

МЕЧТАЯ

994 0 2

 

Мечтая.

Простo си мечтая сега,

за да не мисля

колко ми липсва Тя.

 

Мечтая,

защото ми липсва надежда,

че към мен тя

отново ласкаво ще поглежда.


Мечтая

да видя птицата бяла, която да заличи

погледът надолу,

с който пред мен си винаги ти.

 

Мечтая

не просто да ти се любувам,

а да позволиш

красотата твоя да нарисувам.

 

Мечтая

да те опиша сега

с думи такива,

ненамирани

преди мен на света.


Мечтая

тези мои за тебе слова

да останат у всекиго

завинаги в паметта.

 

Мечтая

да няма мъка
повече на земята,

на онази подобна

у мене в душата.

 

Мечтая.

Простo си мечтая сега,

да достигне до нея

колко ми липсва Тя.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...