6 окт. 2017 г., 10:48

Мечтая

773 1 0

Мечтая

да мога да прескачам струните на сърцето

като малко момиче, играещо на ластик.

Да избягвам всяко докосване до тях,

да не предизвиквам трептенето им,

за да не чувам поезията,

която се излива всеки път.

Мечтая

да спра да се препъвам в тези стихове

и да късам чувствата,

плющящи болезнено върху ми.

Мечтая

да мога да играя така добре,

както всички играли си някога с мен.

От всички уроци,

само този не мога да науча.

Но знам как се мечтае. И сбъдва.

С това случих.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...