6.10.2017 г., 10:48

Мечтая

764 1 0

Мечтая

да мога да прескачам струните на сърцето

като малко момиче, играещо на ластик.

Да избягвам всяко докосване до тях,

да не предизвиквам трептенето им,

за да не чувам поезията,

която се излива всеки път.

Мечтая

да спра да се препъвам в тези стихове

и да късам чувствата,

плющящи болезнено върху ми.

Мечтая

да мога да играя така добре,

както всички играли си някога с мен.

От всички уроци,

само този не мога да науча.

Но знам как се мечтае. И сбъдва.

С това случих.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...