11 апр. 2024 г., 21:15

Мечти

352 0 0

И ето грабна пак химикала

и пише чувствата си докато в сълзи е обляна

Чувства се отново неразбрана

и осъзнава, че пак сама остана.

 

Това дете измъчено от малко

да реве си мисли, че е жалко

Дете не е останало почти,

а вътре в него пълно е с мечти.

 

Мечти, но не от тези детските,

а за онези пътешествията светските

където може да усети свободата

докато над нея свети единствено Луната.

 

В книгите чете за истинска любов,

поглежда нагоре и пита Бог:

Защо книгите не са реалността?

И аз искам да срещна любовта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...