11 апр. 2024 г., 21:15

Мечти

350 0 0

И ето грабна пак химикала

и пише чувствата си докато в сълзи е обляна

Чувства се отново неразбрана

и осъзнава, че пак сама остана.

 

Това дете измъчено от малко

да реве си мисли, че е жалко

Дете не е останало почти,

а вътре в него пълно е с мечти.

 

Мечти, но не от тези детските,

а за онези пътешествията светските

където може да усети свободата

докато над нея свети единствено Луната.

 

В книгите чете за истинска любов,

поглежда нагоре и пита Бог:

Защо книгите не са реалността?

И аз искам да срещна любовта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...