И ето грабна пак химикала

и пише чувствата си докато в сълзи е обляна

Чувства се отново неразбрана

и осъзнава, че пак сама остана.

Това дете измъчено от малко

да реве си мисли, че е жалко

Дете не е останало почти,

а вътре в него пълно е с мечти.

Мечти, но не от тези детските,

а за онези пътешествията светските

където може да усети свободата

докато над нея свети единствено Луната.

В книгите чете за истинска любов,

поглежда нагоре и пита Бог:

Защо книгите не са реалността?

И аз искам да срещна любовта!