Мечти разхвърлени по пътища
потънали във прах,стъпкани.
Сбъднати,не сбъднати.
Младежки,светли,безконечни.
Търсят своята душа.
Мечти живели в сънища
наивно раснали,излъгани.
От времето така погълнати.
Винаги красиви,сърдечни.
Жално плачат за отминалите
дни.
Мечти за миг живели
отритнати и плахи,смели
Изгубени във пустото,в
тунели
Обичани и без предели
Ридаят безутешно
без глас
без сълзѝ!
© Хари Спасов Все права защищены