10 сент. 2021 г., 12:46

Мечти съкровени

946 3 6

Ухайна роза – нежна и омайна,

диря изгрева топъл, необятен. 

Животът ми все забулен е в тайна –

загадъчен и вече много знатен.

 

Загадки от вселената разкривам

със стиховете без криле политам.

Зная, утре и без да се прикривам

ще те прегърна и ще те запитам:

 

„Любовта ще дойде ли при мен

окрилена, непобедима, силна?“

Ще се сбъдне в утрешния ден

мечтата ми от щастие обилна.

 

Чувствата заплитам със златна прежда

и любов безкрайна аз ще оплета.

С усмивка мила, истинска надежда,

с вихара напред умея да летя.

Автор: Виктория Милчева-Тори М

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Милчева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

25 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...