Ухайна роза – нежна и омайна,
диря изгрева топъл, необятен.
Животът ми все забулен е в тайна –
загадъчен и вече много знатен.
Загадки от вселената разкривам
със стиховете без криле политам.
Зная, утре и без да се прикривам
ще те прегърна и ще те запитам:
„Любовта ще дойде ли при мен
окрилена, непобедима, силна?“
Ще се сбъдне в утрешния ден
мечтата ми от щастие обилна.
Чувствата заплитам със златна прежда
и любов безкрайна аз ще оплета.
С усмивка мила, истинска надежда,
с вихара напред умея да летя.
Автор: Виктория Милчева-Тори М
© Виктория Милчева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »