Мечтите на едно дете

В миналото всяка нощ се връщам,

в бездънна яма търся светлина

и всеки миг отчаяно се пак превръщам

в изгубена в пространството душа...

Не помня колко пъти все умирах,

не помня колко алкохол изпих,

в сънищата си съдбата си пронизвах,

но вече свиквам със това - да ме боли.

Дали би имало и къс надежда,

дали все пак не трябва да умре?

Или пак чрез болката превеждам

мечтите на едно дете...