Мечтите на едно дете
575
0
0
Мечтите на едно дете
В миналото всяка нощ се връщам,
в бездънна яма търся светлина
и всеки миг отчаяно се пак превръщам
в изгубена в пространството душа...
Не помня колко пъти все умирах,
не помня колко алкохол изпих,
в сънищата си съдбата си пронизвах,
но вече свиквам със това - да ме боли.
Дали би имало и къс надежда,
дали все пак не трябва да умре?
Или пак чрез болката превеждам
мечтите на едно дете...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Попова Все права защищены
