Мечтите на едно дете
573
0
0
Мечтите на едно дете
В миналото всяка нощ се връщам,
в бездънна яма търся светлина
и всеки миг отчаяно се пак превръщам
в изгубена в пространството душа...
Не помня колко пъти все умирах,
не помня колко алкохол изпих,
в сънищата си съдбата си пронизвах,
но вече свиквам със това - да ме боли.
Дали би имало и къс надежда,
дали все пак не трябва да умре?
Или пак чрез болката превеждам
мечтите на едно дете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Попова Всички права запазени
