Мечтите на едно дете
В миналото всяка нощ се връщам,
в бездънна яма търся светлина
и всеки миг отчаяно се пак превръщам
в изгубена в пространството душа...
Не помня колко пъти все умирах,
не помня колко алкохол изпих,
в сънищата си съдбата си пронизвах,
но вече свиквам със това - да ме боли.
Дали би имало и къс надежда,
дали все пак не трябва да умре?
Или пак чрез болката превеждам ...