Мечтите на едно дете

Poetry

574 0 0

В миналото всяка нощ се връщам,

в бездънна яма търся светлина

и всеки миг отчаяно се пак превръщам

в изгубена в пространството душа...

Не помня колко пъти все умирах,

не помня колко алкохол изпих,

в сънищата си съдбата си пронизвах,

но вече свиквам със това - да ме боли.

Дали би имало и къс надежда,

дали все пак не трябва да умре?

Или пак чрез болката превеждам

мечтите на едно дете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0