Мечтите са същите
Сред сивата улица се стелеше гъста мъгла.
Тишината обсебваше всичко в забрава.
Нарушено безвремие от шума на листа -
оживели за миг, ми напомнят тогава...
Когато, застанала на кръстопътя на времето,
виждах как слънцето потъва унило
и се опитвах да се отърся от бремето,
да намеря път, да продължа, да отворя сърцето си свито...
Нарисувах много портрети и спомени -
за любов и за радост,
за болка, сълзи, отчаяние, ...