Мечтите са същите
Мечтите са същите
Сред сивата улица се стелеше гъста мъгла.
Тишината обсебваше всичко в забрава.
Нарушено безвремие от шума на листа -
оживели за миг, ми напомнят тогава...
Когато, застанала на кръстопътя на времето,
виждах как слънцето потъва унило
и се опитвах да се отърся от бремето,
да намеря път, да продължа, да отворя сърцето си свито...
Нарисувах много портрети и спомени -
за любов и за радост,
за болка, сълзи, отчаяние,
за големи надежди и прекрасни мечти...
И моля се днес, без разкаяние -
да не потънат безследно мечтите ми -
изглеждащи все по-далечни, прекрасни...
В този миг отрони се лист
и капчица блесна в очите ми.
И разбрах, че мечтите са същите!
Просто ние сме други. Ужасно е!
Елена Найденова - Sun
Авторски клип по този стих:
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-373112
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Найденова Всички права запазени
