19 мая 2019 г., 15:55

"Медалите са децата ни"

342 1 0

„МЕДАЛИТЕ СА ДЕЦАТА НИ“

/Дочуто от ТВ пространството/

 

Извървяваме трудния път до Голгота,

нарамили тежкия кръст на живота.

Нагоре, все по-нагоре... духовна сила,

безграничната воля в сърцето стаила.

 

Камшици жестоки гърбовете обвиват...

Изсипва се жар от световната шир...

Клетка, след клетка в телата умират...

Само любовта и децата са духовният пир...

 

За тях три живота разпятието ще носим,

макар че раменете ни до кръв са охлузени,

ще падаме и ставаме, летим, дори просим,

но тях да не виждаме, от болката обрулени...

 

Но стига ли нашето „жертвоприношение“...?

Съдбата на децата ни е в различни посоки...

Гледахме ги с еднаква любов и отношение,

а различията са сърдечно и духовно дълбоки.

 

Когато залезът склони глава на раменете ни

и мълчанието на тъмнината ни прегръща,

децата ни - „медали“ - в тунела ще ни светят...

Любовта им, за вечно „Сбогом“, ни обгръща.

 

19 05 2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...