/Дочуто от ТВ пространството/
Извървяваме трудния път до Голгота,
нарамили тежкия кръст на живота.
Нагоре, все по-нагоре... духовна сила,
безграничната воля в сърцето стаила.
Камшици жестоки гърбовете обвиват...
Изсипва се жар от световната шир...
Клетка, след клетка в телата умират...
Само любовта и децата са духовният пир...
За тях три живота разпятието ще носим,
макар че раменете ни до кръв са охлузени,
ще падаме и ставаме, летим, дори просим,
но тях да не виждаме, от болката обрулени...
Но стига ли нашето „жертвоприношение“...?
Съдбата на децата ни е в различни посоки...
Гледахме ги с еднаква любов и отношение,
а различията са сърдечно и духовно дълбоки.
Когато залезът склони глава на раменете ни
и мълчанието на тъмнината ни прегръща,
децата ни - „медали“ - в тунела ще ни светят...
Любовта им, за вечно „Сбогом“, ни обгръща.
19 05 2019
© Надежда Борисова Всички права запазени