19.05.2019 г., 15:55

"Медалите са децата ни"

336 1 0

„МЕДАЛИТЕ СА ДЕЦАТА НИ“

/Дочуто от ТВ пространството/

 

Извървяваме трудния път до Голгота,

нарамили тежкия кръст на живота.

Нагоре, все по-нагоре... духовна сила,

безграничната воля в сърцето стаила.

 

Камшици жестоки гърбовете обвиват...

Изсипва се жар от световната шир...

Клетка, след клетка в телата умират...

Само любовта и децата са духовният пир...

 

За тях три живота разпятието ще носим,

макар че раменете ни до кръв са охлузени,

ще падаме и ставаме, летим, дори просим,

но тях да не виждаме, от болката обрулени...

 

Но стига ли нашето „жертвоприношение“...?

Съдбата на децата ни е в различни посоки...

Гледахме ги с еднаква любов и отношение,

а различията са сърдечно и духовно дълбоки.

 

Когато залезът склони глава на раменете ни

и мълчанието на тъмнината ни прегръща,

децата ни - „медали“ - в тунела ще ни светят...

Любовта им, за вечно „Сбогом“, ни обгръща.

 

19 05 2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...