19 may 2019, 15:55

"Медалите са децата ни"

  Poesía
340 1 0

„МЕДАЛИТЕ СА ДЕЦАТА НИ“

/Дочуто от ТВ пространството/

 

Извървяваме трудния път до Голгота,

нарамили тежкия кръст на живота.

Нагоре, все по-нагоре... духовна сила,

безграничната воля в сърцето стаила.

 

Камшици жестоки гърбовете обвиват...

Изсипва се жар от световната шир...

Клетка, след клетка в телата умират...

Само любовта и децата са духовният пир...

 

За тях три живота разпятието ще носим,

макар че раменете ни до кръв са охлузени,

ще падаме и ставаме, летим, дори просим,

но тях да не виждаме, от болката обрулени...

 

Но стига ли нашето „жертвоприношение“...?

Съдбата на децата ни е в различни посоки...

Гледахме ги с еднаква любов и отношение,

а различията са сърдечно и духовно дълбоки.

 

Когато залезът склони глава на раменете ни

и мълчанието на тъмнината ни прегръща,

децата ни - „медали“ - в тунела ще ни светят...

Любовта им, за вечно „Сбогом“, ни обгръща.

 

19 05 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...