19 may 2019, 15:55

"Медалите са децата ни"

  Poesía
343 1 0

„МЕДАЛИТЕ СА ДЕЦАТА НИ“

/Дочуто от ТВ пространството/

 

Извървяваме трудния път до Голгота,

нарамили тежкия кръст на живота.

Нагоре, все по-нагоре... духовна сила,

безграничната воля в сърцето стаила.

 

Камшици жестоки гърбовете обвиват...

Изсипва се жар от световната шир...

Клетка, след клетка в телата умират...

Само любовта и децата са духовният пир...

 

За тях три живота разпятието ще носим,

макар че раменете ни до кръв са охлузени,

ще падаме и ставаме, летим, дори просим,

но тях да не виждаме, от болката обрулени...

 

Но стига ли нашето „жертвоприношение“...?

Съдбата на децата ни е в различни посоки...

Гледахме ги с еднаква любов и отношение,

а различията са сърдечно и духовно дълбоки.

 

Когато залезът склони глава на раменете ни

и мълчанието на тъмнината ни прегръща,

децата ни - „медали“ - в тунела ще ни светят...

Любовта им, за вечно „Сбогом“, ни обгръща.

 

19 05 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...