Меден сън
Порязаница с мед и ма́сло
яде в съня от детски спомен,
но грижата му хвърля ласо
и буди го. А той – бездомен –
се лута в болката позната
на своите мечти изтлели.
Достигнал края на съдбата,
се пита жив ли е, не е ли.
Предъвква сухата филия
с нещастия, от сол – горчива.
Медът за друг е. Пресолил я,
Животът всичко сладко скрива.
Отровни хапки му подава
и той отчаяно преглъща.
Страданието продължава...
Но пейка в меден сън го връща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
