Меден сън
Порязаница с мед и ма́сло
яде в съня от детски спомен,
но грижата му хвърля ласо
и буди го. А той – бездомен –
се лута в болката позната
на своите мечти изтлели.
Достигнал края на съдбата,
се пита жив ли е, не е ли.
Предъвква сухата филия
с нещастия, от сол – горчива.
Медът за друг е. Пресолил я,
Животът всичко сладко скрива.
Отровни хапки му подава
и той отчаяно преглъща.
Страданието продължава...
Но пейка в меден сън го връща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
