Меден сън
Порязаница с мед и ма́сло
яде в съня от детски спомен,
но грижата му хвърля ласо
и буди го. А той – бездомен –
се лута в болката позната
на своите мечти изтлели.
Достигнал края на съдбата,
се пита жив ли е, не е ли.
Предъвква сухата филия
с нещастия, от сол – горчива.
Медът за друг е. Пресолил я,
Животът всичко сладко скрива.
Отровни хапки му подава
и той отчаяно преглъща.
Страданието продължава...
Но пейка в меден сън го връща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
