Порязаница с мед и ма́сло
яде в съня от детски спомен,
но грижата му хвърля ласо
и буди го. А той – бездомен –
се лута в болката позната
на своите мечти изтлели.
Достигнал края на съдбата,
се пита жив ли е, не е ли.
Предъвква сухата филия
с нещастия, от сол – горчива.
Медът за друг е. Пресолил я,
Животът всичко сладко скрива.
Отровни хапки му подава
и той отчаяно преглъща.
Страданието продължава...
Но пейка в меден сън го връща.
© Мария Панайотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
