18 сент. 2021 г., 22:34

Медено

1.3K 0 9

Дъгата оцвети небето щедро, незлобливо

и обеща на всеки цвят храна и слънце

да има безброй приятели с топлещи сърца.

Излязоха пчелиците от восъчните клетки,

измиха с росен здравец сънливи личица,

След дъжд пак умеят с крилца работливи

да пърхат, жужат и смесват аромати.

Долетяха с кошници до пъстрите цветя,

събрали в тичинките своя нов парфюм,

с восъчни крачка досегнаха меките килими,

за да усетят дъхавия поздрав до земята.

И заподскачаха игриви чак до месечина,

която заедно с децата се облиза медено.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

12 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...