Sep 18, 2021, 10:34 PM

Медено

  Poetry
1.4K 0 9

Дъгата оцвети небето щедро, незлобливо

и обеща на всеки цвят храна и слънце

да има безброй приятели с топлещи сърца.

Излязоха пчелиците от восъчните клетки,

измиха с росен здравец сънливи личица,

След дъжд пак умеят с крилца работливи

да пърхат, жужат и смесват аромати.

Долетяха с кошници до пъстрите цветя,

събрали в тичинките своя нов парфюм,

с восъчни крачка досегнаха меките килими,

за да усетят дъхавия поздрав до земята.

И заподскачаха игриви чак до месечина,

която заедно с децата се облиза медено.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

The work is a contestant:

12 place

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...