Sep 18, 2021, 10:34 PM

Медено

  Poetry
1.3K 0 9

Дъгата оцвети небето щедро, незлобливо

и обеща на всеки цвят храна и слънце

да има безброй приятели с топлещи сърца.

Излязоха пчелиците от восъчните клетки,

измиха с росен здравец сънливи личица,

След дъжд пак умеят с крилца работливи

да пърхат, жужат и смесват аромати.

Долетяха с кошници до пъстрите цветя,

събрали в тичинките своя нов парфюм,

с восъчни крачка досегнаха меките килими,

за да усетят дъхавия поздрав до земята.

И заподскачаха игриви чак до месечина,

която заедно с децата се облиза медено.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

The work is a contestant:

12 place

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...