18.09.2021 г., 22:34

Медено

1.3K 0 9

Дъгата оцвети небето щедро, незлобливо

и обеща на всеки цвят храна и слънце

да има безброй приятели с топлещи сърца.

Излязоха пчелиците от восъчните клетки,

измиха с росен здравец сънливи личица,

След дъжд пак умеят с крилца работливи

да пърхат, жужат и смесват аромати.

Долетяха с кошници до пъстрите цветя,

събрали в тичинките своя нов парфюм,

с восъчни крачка досегнаха меките килими,

за да усетят дъхавия поздрав до земята.

И заподскачаха игриви чак до месечина,

която заедно с децата се облиза медено.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...