Медено слънцето

Поэзия » Другая

801 7 20

Нашата есен - цигански тъжна -
в нежна картина от восък.
Медено слънцето. Сляпа окръжност.
Хиляди верни посоки.

Изход единствен и парещо влюбване.
Връх на енигма - разкошен.
Качване. Слизане. Втрисане. Търсене.
И лудостта е на косъм.

Падащи листи. Препъване в камъни.
Думи, побрали свят подир свят.
В коя молитва цели останахме?
Свои, съвсем на инат.

Смачкани, пукат се жълтите гроздове.
Градуси сбираме от сладостта
и се опитваме, а не можем
да забраним любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Отначало си помислих, че стихотворението е безглаголно / много ценя такава поезия!/. Това чувство ме държа до края на втория куплет. После разбрах, че не е, но не се разочаровах, защото при твоето творчество това е невъзможно! Ако все пак имаш изцяло безглаголно стихотворение, насочи ме, моля те, да го видя! И нека вдъхновението ти не спира, миличка, за да ни даряваш със стойностната си Поезия!

2018-04-03T17:20:50+03:00
RainaVakova

Прегръдки, момичета - да дишате поезия

2017-10-23T10:25:02+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Думи побрали свят подир свят... и прекрасна, докосваща поезия... Райничка мила, прегръщам те...

2017-10-23T09:56:26+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Красиво изпълнение!

2017-10-20T21:57:00+03:00
Веси_Еси (Еси)

Неповторима образност и красота лъха от прекрасния ти стих, Райне! Еталон си!

2017-10-19T07:55:54+03:00