Нашата есен - цигански тъжна -
в нежна картина от восък.
Медено слънцето. Сляпа окръжност.
Хиляди верни посоки.
Изход единствен и парещо влюбване.
Връх на енигма - разкошен.
Качване. Слизане. Втрисане. Търсене.
И лудостта е на косъм.
Падащи листи. Препъване в камъни.
Думи, побрали свят подир свят.
В коя молитва цели останахме?
Свои, съвсем на инат.
Смачкани, пукат се жълтите гроздове.
Градуси сбираме от сладостта
и се опитваме, а не можем
да забраним любовта.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
