15 июн. 2024 г., 02:20

Медитирам

651 0 0

В горещината се чуват само стонове

все едно е ад. Душата на хладно е

прибрана. Пуснала в сърцето столони…

И пие от него. Виното вече е жадно…

 

Колкото по-красив е миражът, сякаш

по-бавно води до полудяване. Лудост

е трудно да бъде наречено. И сядаш…

По жаравата от собствена глупост…

 

Дори да завали пак ще бъде горещо

и тихо. Задъхваш се на всяка глътка

от тежкия въздух. Всеки иска по нещо…

Всеки път слагаш в душата по кръпка…

 

Как се живее сред горещините. Юнско

ми е, но само от време на време. Пак…

Събуждам се през нощта. Пиянска е

жаждата. Разхлопана просто от страх…

 

Безкрайни спирали от тиха жестокост

стискат очите ми. Не знам да говоря…

Тишина от прашинка. Буди ме с грохот.

Тук съм… Медитирам… Сред зноя…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...