В горещината се чуват само стонове

все едно е ад. Душата на хладно е

прибрана. Пуснала в сърцето столони…

И пие от него. Виното вече е жадно…

Колкото по-красив е миражът, сякаш

по-бавно води до полудяване. Лудост

е трудно да бъде наречено. И сядаш…

По жаравата от собствена глупост…

Дори да завали пак ще бъде горещо

и тихо. Задъхваш се на всяка глътка

от тежкия въздух. Всеки иска по нещо…

Всеки път слагаш в душата по кръпка…

Как се живее сред горещините. Юнско

ми е, но само от време на време. Пак…

Събуждам се през нощта. Пиянска е

жаждата. Разхлопана просто от страх…

Безкрайни спирали от тиха жестокост

стискат очите ми. Не знам да говоря…

Тишина от прашинка. Буди ме с грохот.

Тук съм… Медитирам… Сред зноя…