15 jun 2024, 2:20

Медитирам

653 0 0

В горещината се чуват само стонове

все едно е ад. Душата на хладно е

прибрана. Пуснала в сърцето столони…

И пие от него. Виното вече е жадно…

 

Колкото по-красив е миражът, сякаш

по-бавно води до полудяване. Лудост

е трудно да бъде наречено. И сядаш…

По жаравата от собствена глупост…

 

Дори да завали пак ще бъде горещо

и тихо. Задъхваш се на всяка глътка

от тежкия въздух. Всеки иска по нещо…

Всеки път слагаш в душата по кръпка…

 

Как се живее сред горещините. Юнско

ми е, но само от време на време. Пак…

Събуждам се през нощта. Пиянска е

жаждата. Разхлопана просто от страх…

 

Безкрайни спирали от тиха жестокост

стискат очите ми. Не знам да говоря…

Тишина от прашинка. Буди ме с грохот.

Тук съм… Медитирам… Сред зноя…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...