valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
11 сент. 2008 г., 11:36

Медуз и Мида 

  Поэзия » Другая
591 0 3
Един Медуз се правеше на строг
пред Бисерната Мидичка в морето: 
- Живееш ти единствено в дълбокото
и дъно е за тебе битието...
Аз често се разхождам до брега.
По пътя срещам разни екземпляри. 
Красиво нещо, вярвай, е света...
Теб скуката нима не те измаря?
- Не ме измаря. Аз не съм сама.
Отглеждам перла в своята прегръдка.
Превръщам песъчинката в мечта...
Имам малка, ала своя къща.
Ти нямаш дом, във който да се спреш.
Никой не желае да те срещне.
Аз зная, че не ще ме разбереш.
Не знаеш що е обич до горещо...
- Счупен лъч са твоите очи.
Наказана в черупки да живееш.
Бисерът във теб дори мълчи...
За себе си единствено копнееш...

С дантелена походка към брега
Медуз остави Мидата самотна.
По своему усещаха света...
По равно те обичаха живота...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно е.
    Винаги съм обичал стиховете със сюжет !
  • По-лесно е да бродиш по света,
    отколкото за миг да се запиташ
    познал ли си мечтата, любовта,
    какво те кара всъщност да се скиташ.
  • "Превръщам песъчинката в мечта..."
    Прекрасен стих!!!Поздрави!!!
Предложения
: ??:??