Медуз и Мида
Един Медуз се правеше на строг
пред Бисерната Мидичка в морето:
- Живееш ти единствено в дълбокото
и дъно е за тебе битието...
Аз често се разхождам до брега.
По пътя срещам разни екземпляри.
Красиво нещо, вярвай, е света...
Теб скуката нима не те измаря?
- Не ме измаря. Аз не съм сама.
Отглеждам перла в своята прегръдка.
Превръщам песъчинката в мечта...
Имам малка, ала своя къща.
Ти нямаш дом, във който да се спреш.
Никой не желае да те срещне.
Аз зная, че не ще ме разбереш.
Не знаеш що е обич до горещо...
- Счупен лъч са твоите очи.
Наказана в черупки да живееш.
Бисерът във теб дори мълчи...
За себе си единствено копнееш...
С дантелена походка към брега
Медуз остави Мидата самотна.
По своему усещаха света...
По равно те обичаха живота...
пред Бисерната Мидичка в морето:
- Живееш ти единствено в дълбокото
и дъно е за тебе битието...
Аз често се разхождам до брега.
По пътя срещам разни екземпляри.
Красиво нещо, вярвай, е света...
Теб скуката нима не те измаря?
- Не ме измаря. Аз не съм сама.
Отглеждам перла в своята прегръдка.
Превръщам песъчинката в мечта...
Имам малка, ала своя къща.
Ти нямаш дом, във който да се спреш.
Никой не желае да те срещне.
Аз зная, че не ще ме разбереш.
Не знаеш що е обич до горещо...
- Счупен лъч са твоите очи.
Наказана в черупки да живееш.
Бисерът във теб дори мълчи...
За себе си единствено копнееш...
С дантелена походка към брега
Медуз остави Мидата самотна.
По своему усещаха света...
По равно те обичаха живота...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
