Медуз и Мида
Един Медуз се правеше на строг
пред Бисерната Мидичка в морето:
- Живееш ти единствено в дълбокото
и дъно е за тебе битието...
Аз често се разхождам до брега.
По пътя срещам разни екземпляри.
Красиво нещо, вярвай, е света...
Теб скуката нима не те измаря?
- Не ме измаря. Аз не съм сама.
Отглеждам перла в своята прегръдка.
Превръщам песъчинката в мечта...
Имам малка, ала своя къща.
Ти нямаш дом, във който да се спреш.
Никой не желае да те срещне.
Аз зная, че не ще ме разбереш.
Не знаеш що е обич до горещо...
- Счупен лъч са твоите очи.
Наказана в черупки да живееш.
Бисерът във теб дори мълчи...
За себе си единствено копнееш...
С дантелена походка към брега
Медуз остави Мидата самотна.
По своему усещаха света...
По равно те обичаха живота...
пред Бисерната Мидичка в морето:
- Живееш ти единствено в дълбокото
и дъно е за тебе битието...
Аз често се разхождам до брега.
По пътя срещам разни екземпляри.
Красиво нещо, вярвай, е света...
Теб скуката нима не те измаря?
- Не ме измаря. Аз не съм сама.
Отглеждам перла в своята прегръдка.
Превръщам песъчинката в мечта...
Имам малка, ала своя къща.
Ти нямаш дом, във който да се спреш.
Никой не желае да те срещне.
Аз зная, че не ще ме разбереш.
Не знаеш що е обич до горещо...
- Счупен лъч са твоите очи.
Наказана в черупки да живееш.
Бисерът във теб дори мълчи...
За себе си единствено копнееш...
С дантелена походка към брега
Медуз остави Мидата самотна.
По своему усещаха света...
По равно те обичаха живота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
