27 дек. 2013 г., 11:38

Медузи

517 0 0

Не мога да живея с дребните неща,
не съм пораснала за тях,

искам света да отвлека

и с други дрехи светло да го облека.

 

Не мога да живея с всички суети,

предпочитам с измислици да скитам,

но да зная, че над пропасти

не скачам, а прелитам.

 

Не мога да живея без слова,

в мълчанието сякаш че умирам

и идва ми да почна да крещя,

но вместо туй заспивам.

 

И целият ми ден е сякаш сън,

пронизван от куршуми.

Но някъде се чува звън

и парят под краката ми медузи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...