27.12.2013 г., 11:38

Медузи

519 0 0

Не мога да живея с дребните неща,
не съм пораснала за тях,

искам света да отвлека

и с други дрехи светло да го облека.

 

Не мога да живея с всички суети,

предпочитам с измислици да скитам,

но да зная, че над пропасти

не скачам, а прелитам.

 

Не мога да живея без слова,

в мълчанието сякаш че умирам

и идва ми да почна да крещя,

но вместо туй заспивам.

 

И целият ми ден е сякаш сън,

пронизван от куршуми.

Но някъде се чува звън

и парят под краката ми медузи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...