26 сент. 2010 г., 16:51

Между

597 0 3

 

Под конвой между "утре" и "вчера",

"днес" краката унило провлачва.

Кой от двамата ще го застреля?!

Кой ли утре за него ще плаче?!

 

Като в римски амфитеатър

нечий палец посочва надолу.

Гарван нейде пророчески грачи,

някой нейде горещо се моли.

 

Няма милост - от утре ще крачим

с ново "днес" и с поредната роля.

Зад гърба ни дъхът на палачите

ще напомня за нашата воля.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Въпреки че се почувствах "на тясно" - хубаво стихо,
    отлично пресъздава желаната от автора атмосфера!
  • Много добър стих - време, смисъл, присъда, възмездие...! Хареса ми!
  • Хей младежо почуствай силата си,
    имаш воля и можеш да победиш!!!
    Не се бави ,направи го!!!
    Захвърли сценичния костюм
    и бъди себе си!!!
    Ще се почувстваш прекрасно!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...