Под конвой между "утре" и "вчера",
"днес" краката унило провлачва.
Кой от двамата ще го застреля?!
Кой ли утре за него ще плаче?!
Като в римски амфитеатър
нечий палец посочва надолу.
Гарван нейде пророчески грачи,
някой нейде горещо се моли.
Няма милост - от утре ще крачим
с ново "днес" и с поредната роля.
Зад гърба ни дъхът на палачите
ще напомня за нашата воля.
© Илиян All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
