Между десет разлики и две прилики
От нямане на работа или
от нямане какво да каже,
блести си слънцето, блести
и отвисоко гледа важно.
Омръзнаха му птици и ята,
които висините не достигат,
а боят им за дребната троха
единствено достоен е за книга.
Не търси десет разлики у тях.
Врабчетата по всичко си приличат.
А другите с божествени пера,
те винаги се мислят за различни.
И песните им - запуши уши -
от долно до до горно са еднакви.
Най-мрази подранилите петли,
които мислят, че е тук за грака им.
Такава скука! Земна суета...
Величия, различни по червилото,
по-долу и от птиците пълзят,
а него имитират от безсилие.
И няма кадър, дето ще рече,
че има за какво да се раздава.
Единствено спокойното небе
възвишения хумор заслужава.
Свързани произведения
Комментарии
-
Колкото и да е странно врабчетата ми се струват по-високо стоящи от птиците с "божествени пера". Точно и вярно наблюдение, Райна. Както и за "спокойното небе" "единствено заслужило възвишения хумор". Благодаря за удоволствието да те чета!
-
Супер!
-
Разкош!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
