Влюбена във есента,
в романтичните ù стъпки,
във уханните листа,
даващи ми нежни тръпки,
не усетих как замина -
как взе топлите искри,
как природата изстина
и от нея ти се скри.
Но нали не си ревнувал?
Есента е тъй омайна,
знам, че си ù се любувал -
но това е твоя тайна.
Чакам онзи миг, когато
пак ще се завърнеш, лято...
© Теодора Петрова Все права защищены