Брат ми лекар е. Отдавна

отпуск той не е видял:

– Братче, как от тук да шавна!

Нито ял съм, нито– спал...

Всеки ден пред кабинета

пациенти се редят:

ден и нощ без отдих шетам–

те отвънка се роят!

Сам предлагам му:

                     – Предай ми

ключовете и върви,

а на мене пожелай ми,

по вода да ми върви!

  – Ама ти си... бояджия?!

В лекарския занаят–

де е Киро на кирия–

как ще се оправиш, брат?! 

Чак му иде да заплаче!

Но нали съм си корназ,

се разменяме, така че

поста му поемам аз...

 А след десет дена, ето–

той се връща от море

отпочинал! В кабинета

влизайки, възкликва:

                              – Бре?!

Изненада ме, човече!

Виждам, сторил си обрат–

пациенти няма вече?!

Казвай как се справи, брат!

– Всички идваха по спешност!

Ще попиташ със какво

излекувах ги успешно–

ми... с рициново масло!

На вратата щом почуква

някой със разстройство– хе,

давам му сто грама: хуква...

спре ли– значи е добре! 

Ако някой запек има,

две по сто му давам аз:

тръгва бавно, после– взима

километри с пълна газ!

Друг пък страх го е да кихне,

глътнал триста за настинка...

С туй лекарство променихме

деликатната картинка!

Няма нужда от аптеки

и субсидии, защо–

пускат здравните пътеки

със... рициново масло!