Брат ми лекар е. Отдавна
отпуск той не е видял:
– Братче, как от тук да шавна!
Нито ял съм, нито– спал...
Всеки ден пред кабинета
пациенти се редят:
ден и нощ без отдих шетам–
те отвънка се роят!
Сам предлагам му:
– Предай ми
ключовете и върви,
а на мене пожелай ми,
по вода да ми върви!
– Ама ти си... бояджия?!
В лекарския занаят–
де е Киро на кирия–
как ще се оправиш, брат?!
Чак му иде да заплаче!
Но нали съм си корназ,
се разменяме, така че
поста му поемам аз...
А след десет дена, ето–
той се връща от море
отпочинал! В кабинета
влизайки, възкликва:
– Бре?!
Изненада ме, човече!
Виждам, сторил си обрат–
пациенти няма вече?!
Казвай как се справи, брат!
– Всички идваха по спешност!
Ще попиташ със какво
излекувах ги успешно–
ми... с рициново масло!
На вратата щом почуква
някой със разстройство– хе,
давам му сто грама: хуква...
спре ли– значи е добре!
Ако някой запек има,
две по сто му давам аз:
тръгва бавно, после– взима
километри с пълна газ!
Друг пък страх го е да кихне,
глътнал триста за настинка...
С туй лекарство променихме
деликатната картинка!
Няма нужда от аптеки
и субсидии, защо–
пускат здравните пътеки
със... рициново масло!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.