30 сент. 2014 г., 20:40  

Между Холивуд и Боливуд – 8 (Таен сътрудник)

720 0 4

Тачо сътрудник е таен на Шесто,

който "донася" в службата често–

с риск да получи пълна деменция,

следи за родната интелигенция:

кой е залитнал по западни моди,

кой във дома си любовници води,

кой все купува под щанда със връзки...–

поводи разни за доноси дръзки!

 

Лесно улавя доносникът всичко–

"смила" и дребните даже трохички,

пълни със клюки безброй досиета,

работа върши за триста ченгета,

знаейки: "Пръв сред шпионския род съм–

с ранга на Шерлок и доктора Уотсън!

Някой световен писател след време

скъпи романи ще пише за мене!"

 

Мисия нова Тачо получи.

Бързо адреса секретен научи:

беше квартира с изглед към парка–

явката на непозната другарка!

"Ох, да ми паднеш– ще те науча!"–

мисли агентът, превъртайки ключа.

Тихо, напръсти,промъква се в хола,

а на дивана...– другарката–... гола!

 

–Миличко!... Ти ли си?!...– тя му извиква.

Тачо от стрес си прехапва езика.

После изпуска въздишка: –Ега си!...–

виждайки гола отсреща жена си!

Ала тя бързо показва значката!...

"Боже, шпионка била и жената?!"

–Бързо изчезвай!– тя му се мръщи.

–Ще ни разкрият– отивай си вкъщи!

Вече разбра, че и аз съм секретна!...

 

"Всичко се връзва!...– в главата му светна.

–Сам домакинствам и гледам детето,

мия чинии, простирам прането,

готвя и чистя... В туй време жената

тайничко взема шпионска заплата!"

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...