30.09.2014 г., 20:40  

Между Холивуд и Боливуд – 8 (Таен сътрудник)

710 0 4

Тачо сътрудник е таен на Шесто,

който "донася" в службата често–

с риск да получи пълна деменция,

следи за родната интелигенция:

кой е залитнал по западни моди,

кой във дома си любовници води,

кой все купува под щанда със връзки...–

поводи разни за доноси дръзки!

 

Лесно улавя доносникът всичко–

"смила" и дребните даже трохички,

пълни със клюки безброй досиета,

работа върши за триста ченгета,

знаейки: "Пръв сред шпионския род съм–

с ранга на Шерлок и доктора Уотсън!

Някой световен писател след време

скъпи романи ще пише за мене!"

 

Мисия нова Тачо получи.

Бързо адреса секретен научи:

беше квартира с изглед към парка–

явката на непозната другарка!

"Ох, да ми паднеш– ще те науча!"–

мисли агентът, превъртайки ключа.

Тихо, напръсти,промъква се в хола,

а на дивана...– другарката–... гола!

 

–Миличко!... Ти ли си?!...– тя му извиква.

Тачо от стрес си прехапва езика.

После изпуска въздишка: –Ега си!...–

виждайки гола отсреща жена си!

Ала тя бързо показва значката!...

"Боже, шпионка била и жената?!"

–Бързо изчезвай!– тя му се мръщи.

–Ще ни разкрият– отивай си вкъщи!

Вече разбра, че и аз съм секретна!...

 

"Всичко се връзва!...– в главата му светна.

–Сам домакинствам и гледам детето,

мия чинии, простирам прането,

готвя и чистя... В туй време жената

тайничко взема шпионска заплата!"

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...