Между Ин и Ян
Сънят заключи своята врата
и малката ми стая ме прегърна,
окъпана от дневна светлина.
Леглото ще ме чака да се върна.
Как лесно се сънува красота,
на фона на замръзнали машини.
Различна е, уви, реалността.
Човек през всичко трябва да премине.
И чувам птици, въпреки студа.
Навярно са усетили съня ми.
Прозявката на бледата луна,
опитва се при мене да остане.
Но в този свят е нужна и борба.
Успехите не идват от небето.
Сънят ми даде своите крила
и днес подобно слънцето ще светя.
На спомените топли ще летя.
Приказките нека се повтарят.
Няма неотключени врати,
защото всички с вяра се отварят.
© Валентин Йорданов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
! -
Поздравления!
-
Съдържателно и образно...
Поздравления! -
"Но в този свят е нужна и борба.
Успехите не идват от небето."
Прекрасен е стиха ти, Вальо!
Както се казва няма безплатен обяд в днешно време. Трябва да се осъзнаем и да покажем на света, че ни има и
знаем и можем да извоюваме хравдата. Да заживеем по правила и закони, валидни за всички, които се наричаме българи.
Радвам се, че те има, че си ми съгражданин, ненужно прогонен от страната ни!
Имаме нужда от хора като теб! Жив и здрав да си! -
Хубав!
Само в последния куплет - Няма неотключена врата - Предложение... -
Така е, Бела! Най-доброто на днешната страничка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
