Между Ин и Ян
Сънят заключи своята врата
и малката ми стая ме прегърна,
окъпана от дневна светлина.
Леглото ще ме чака да се върна.
Как лесно се сънува красота,
на фона на замръзнали машини.
Различна е, уви, реалността.
Човек през всичко трябва да премине.
И чувам птици, въпреки студа.
Навярно са усетили съня ми.
Прозявката на бледата луна,
опитва се при мене да остане.
Но в този свят е нужна и борба.
Успехите не идват от небето.
Сънят ми даде своите крила
и днес подобно слънцето ще светя.
На спомените топли ще летя.
Приказките нека се повтарят.
Няма неотключени врати,
защото всички с вяра се отварят.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
!
