Meжду истината и позора
По телата на всичките тези жени
аз преминах и стигнах до тая,
дето в сляпа неделя веднъж ми вмени,
че съм паднал от Марс. Или паднал от рая.
Бил съм Бог. Не светец с кухи, празни очи.
И разгърден, безумен и ласкав,
пуснах шепа узрели звезди и лъчи
в дълбините на нейната пазва.
Тя ме стрелна през рамото с поглед ревнив,
чак смехът ù косите ми пална до синьо,
и додето съм цял, и додето съм жив,
като сърп легнах кротко в любовната нива.
Цяло лято по жътва полезен ù бях,
но захвърлен из ъглите вече,
сбирам само ръжда и от думите прах –
уж свободен, но всъщност обречен.
Но далеч от Олимп Богът в мене клечи,
сутрин с вестник в кенефа, додето
рима топла роди и обели очи,
а пък делникът, хукнал безцветен…
... да ме свие току изведнъж на кълбо
между истината или позора:
как до смърт пак мълча, оглупял от любов,
със жена си, щом почна да споря…
аз преминах и стигнах до тая,
дето в сляпа неделя веднъж ми вмени,
че съм паднал от Марс. Или паднал от рая.
Бил съм Бог. Не светец с кухи, празни очи.
И разгърден, безумен и ласкав,
пуснах шепа узрели звезди и лъчи
в дълбините на нейната пазва.
Тя ме стрелна през рамото с поглед ревнив,
чак смехът ù косите ми пална до синьо,
и додето съм цял, и додето съм жив,
като сърп легнах кротко в любовната нива.
Цяло лято по жътва полезен ù бях,
но захвърлен из ъглите вече,
сбирам само ръжда и от думите прах –
уж свободен, но всъщност обречен.
Но далеч от Олимп Богът в мене клечи,
сутрин с вестник в кенефа, додето
рима топла роди и обели очи,
а пък делникът, хукнал безцветен…
... да ме свие току изведнъж на кълбо
между истината или позора:
как до смърт пак мълча, оглупял от любов,
със жена си, щом почна да споря…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
