Meжду истината и позора
По телата на всичките тези жени
аз преминах и стигнах до тая,
дето в сляпа неделя веднъж ми вмени,
че съм паднал от Марс. Или паднал от рая.
Бил съм Бог. Не светец с кухи, празни очи.
И разгърден, безумен и ласкав,
пуснах шепа узрели звезди и лъчи
в дълбините на нейната пазва.
Тя ме стрелна през рамото с поглед ревнив,
чак смехът ù косите ми пална до синьо,
и додето съм цял, и додето съм жив,
като сърп легнах кротко в любовната нива.
Цяло лято по жътва полезен ù бях,
но захвърлен из ъглите вече,
сбирам само ръжда и от думите прах –
уж свободен, но всъщност обречен.
Но далеч от Олимп Богът в мене клечи,
сутрин с вестник в кенефа, додето
рима топла роди и обели очи,
а пък делникът, хукнал безцветен…
... да ме свие току изведнъж на кълбо
между истината или позора:
как до смърт пак мълча, оглупял от любов,
със жена си, щом почна да споря…
аз преминах и стигнах до тая,
дето в сляпа неделя веднъж ми вмени,
че съм паднал от Марс. Или паднал от рая.
Бил съм Бог. Не светец с кухи, празни очи.
И разгърден, безумен и ласкав,
пуснах шепа узрели звезди и лъчи
в дълбините на нейната пазва.
Тя ме стрелна през рамото с поглед ревнив,
чак смехът ù косите ми пална до синьо,
и додето съм цял, и додето съм жив,
като сърп легнах кротко в любовната нива.
Цяло лято по жътва полезен ù бях,
но захвърлен из ъглите вече,
сбирам само ръжда и от думите прах –
уж свободен, но всъщност обречен.
Но далеч от Олимп Богът в мене клечи,
сутрин с вестник в кенефа, додето
рима топла роди и обели очи,
а пък делникът, хукнал безцветен…
... да ме свие току изведнъж на кълбо
между истината или позора:
как до смърт пак мълча, оглупял от любов,
със жена си, щом почна да споря…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
