Jul 10, 2011, 11:20 PM

Meжду истината и позора 

  Poetry » Other
1377 0 38
По телата на всичките тези жени
аз преминах и стигнах до тая,
дето в сляпа неделя веднъж ми вмени,
че съм паднал от Марс. Или паднал от рая.
Бил съм Бог. Не светец с кухи, празни очи.
И разгърден, безумен и ласкав,
пуснах шепа узрели звезди и лъчи
в дълбините на нейната пазва.
Тя ме стрелна през рамото с поглед ревнив,
чак смехът ù косите ми пална до синьо,
и додето съм цял, и додето съм жив,
като сърп легнах кротко в любовната нива. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??