Между Мъдреца и Глупака
МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… доде глупакът плямпа, но какво? – дори и той, горкичкият, не знае,
мъдрецът си мълчи по същество – тъй ни налива ум! – безлихвен заем,
вторачен кротко в нашите очи, претегля всеки жест! – и всяка дума,
готов е сякаш да ни заличи – да ни изтрие! – с блага хлебна гума,
но никога не би ни се присмял – за него глупостта дори е свята! –
ще ни прости? – за бездните печал, които му отваряме в душата.
Ще ни осмисли с пламнало чело – побратим с Лао Дзъ и Соломона.
И на света, прогнил край нас от зло, той е за мен последната икона!
За нас не чини даже и петак! – една светулка в мрака ненадеен.
Разпнете го! – Мъдрецът е глупак, отказал сред Глупаци да живее.
18 септемврий 2023 г.
гр. Варна, 11, 50 ч.
© Валери Станков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поздравления и от мен, морско момче!
-
Не всяка дума хвърлена, е мъдра.
И всяка глума, хич не е такава.
В словата пълноводни, дъно няма.
А в пълнодумието, смисълът не плава.
Без злото, добротата е прозявка
за кислород от чувства възвишени -
но и доброто е пръдня, доволно гадка
за злостните, директни апотеми.
До тука с геометрията стряскаща,
на философското светодържание...
Светът е Дух, Отец и Син -
без отча ласка -
несъвършен в единството си...
Разединен в доволство и страдание.
(Кви ги драскам? Напил съм се. Поздрави!)
-
Великолепно!
-
Да си мъдър е тежък кръст, Валюше, не всеки може да го носи.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Къде съм бил и аз не знам,
но бил съм в мислите си сам
за всичко друго около мен
глух, сляп и ням,
застанал и трепетно притихнал
като за молитва пред олтар във храм.
На г-н Станков желая да продължи да бъде вдъхновен и вдъхновяващ, защото както е казал преди време един поет:
Не е лесно, не е лесно
у дома да се връщаш,
да се връщаш бездомен.